Начало > Твоето утре е твоето днес

 
 

Твоето утре е твоето днес

В стаята е тихо и тъмно. Полицаят седи на стола в ъгъла и чака. Стиска в потните си ръце пистолета и се ослушва тревожно. Нищо не се чува, освен ударите на собственото му притеснено сърце и жуженето на трансформатора на старата улична лампа. Тежко и душно е. Миризмата на лекарства като че ли още повече напряга атмосферата с болезненото напомняне за болница.

Да, защото това е аптека. Стара селска аптека, която по последни сигнали е била ограбвана вече няколко пъти. Не са били откраднати пари, а морфин.

Полицаят не знае дали крадецът ще дойде тази вечер или утре, но той е длъжен да пази. Знае как да реагира – трябва само да сплаши този нещастен наркоман и най-много да му хвърли един як бой... но преди това ще се наложи да извика подкрепление, стреляйки високо във въздуха.

Изведнъж, отвън се чува свистенето на гумите на нечия кола, рязко удряне на спирачки, трясване ядно на врата и топуркане по стълбите.

Сърцето започва да бие още по-учестено, а краката тичат... приближават!

Тряс!!! Ритник във вратата и тя почти се откача от пантите си.

Полицаят подскача и натиска спусъка внезапно.

Изстрел....

Точно така - изстрел. За съжаление той никога не е предполагал, че престъпникът може да се окаже толкова висок и едър, и да препречи цялата врата с ръста си... А куршумът, предназначен за рамото на всеки обикновен човек, вместо да профучи покрай дясното му ухо например, попада в коремната аорта.

Мъжът стои срещу непознатия човек в униформа, гледа го недоумяващо и свежда поглед към раната, от която бликва кръв. Започва да се олюлява... ”Ти ме уби, бе, простако!”

Какво говори този мъж?

Полицаят не знае, че това не е обикновен крадец – той е лекар. А лекарят знае каква присъда е получил току що.

Тялото се отсича тежко на пода, като повалено дърво... а очите започват да тъмнеят, първите спазми... и студ, сковаващият студ.

В следващия момент настава хаоса – влизат крещящи хора, тряскат се врати, спъват се забързани нозе нагоре – надолу, чува се вой на сирени.

10 минути.

Крадецът умира след интервал от 10 минути.

Колко време трябва, за да свърши един човешки живот?

Колко време трябва, за да вземеш едно съдбоносно решение?

Времето....

Време за раждане и време за умиране.

Време за насаждане и време за изкореняване на насаденото.

Време за убиване и време за изцеляване.

Време за събаряне и време за градене.

Време за плачене и време за смеене.

Време за жалеене и време за ликуване.

Време за търсене и време за изгубване.

Време за мълчание и време за говорене.

Време за обичане и време за мразене.

Време за война и време за мир. /Еклисиаст 3:1-9/

Ами време за спасение?

Истината е, че ние винаги намираме време за всичко, но никога не можем да намерим време за това най-важно нещо. И ето част от нашите великолепни оправдания:

- “Ще се покая утре! Благодаря ти, че ми каза, че Бог съществува, но аз не съм готов за тези религиозни неща сега”

Ами, ако ти нямаш своето утре?

- “Ще мисля за този грях утре – сега се налага да излъжа, защото тази работа ми трябва, не мога да остана без пари и храна, без нови дрехи, без квартира... не мога... ще остана на улицата!”

Ами, ако ти останеш отхвърлен и извън Царството на Бога заради това?

Помисли внимателно върху своите решения и избори.

Помисли днес.

Вземи правилното решение днес.

Защото твоето утре започва от днес.

Помисли...

Не трябва да отлагаш срещата си с Бога, защото тя един ден така или иначе ще се състои.

Но само сега Христос ти предлага възможност за нов живот и може да ти спести толкова болка! Неговата прошка и милост са валидни днес. Докато можеш поне мъничко да осмислиш какво е направил Той за теб.

Докато още дишаш.

Помисли...

Струва ли си да правиш компромиси?

Не трябва да има причина в живота ти, която да те отделя от Бога.

Не трябва да имаш оправдание.

Компромисите омаловажават Христовата жертва и разрушават живота ти.

Не прави компромиси – предай избора на Него – и Той ще ти помогне да вземеш правилното решение.

Исус Христос Ще се справи с проблема!

Исус Христос Ще се справи със зависимостта!

Исус Христос Ще се справи с греха!

Знаеш, че грехът е този, който убива, нали?!

Затова – нека те има!

Моля те! Моля те!

Ако те няма, ако си отидеш внезапно, ако Божията ръка не е над теб, за да те пази...

Твоята майка ще остане безутешна.

Съпругата ти ще бъде нещастна и недолюбена.

Децата ти ще бъдат сираци и като птици с претрошени криле – ще се опитват да летят, но няма да се издигат високо.

Моля те!

Бог вече ти е дал в голямата Си милост Своето благовремие.

И това е времето до твоето утре.

Времето за твоето обръщение или промяна.

Може да е час. Може да са 10 минути.

Точно толкова, колкото имаше онзи човек, за когото ти разказах в началото.

Аз често се сещам за него и не мога да забравя лицето му. Спомените с часовете, прекарвани заедно са така живи, сякаш сме се разделили вчера.

И когато мисля за него, винаги си спомням за Голгота и за трите кръста там.

За разбойниците, които бяха виновни и за Невинния, Който беше посред тях.

Те можаха да видят лицето Му и да чуят последните Му думи.

Но само единият от тях поиска прошка и бе опростен.

Само единият избра вечността, във времето преди своето издихание.

Аз не знам дали моят баща, който така нелепо е починал, е видял или чул гласа на Бога в предсмъртната си агония, не знам дори какъв съдбоносен избор е направил, но знам само, че е имал своите 10 минути...

10 минути...

А на теб – колко още време ти трябва?

Хайде... не отлагай повече...

Нека да се помолим...


 

 

Лична страница на Живка