Надежда за наранени сърца

„Хора като мен не се влюбват, не обичат и не могат да бъдат обичани. Хора като мен се спасяват много трудно или изобщо не се спасяват” – това ми казва моята приятелка, с която сме излезли заедно на кафе, а аз – след това неочаквано откровение само мълча в недоумение и мигам ли, мигам на парцали.

Представяте ли си – тъкмо опознавате един човек, прекарвате времето си заедно и си мислите, че няма какво повече да научите за него и в един момент той ви сюрпризира с някоя изненада.Казва ви нещо от своето минало, което е тайна, което знаят само той и Бог, и всичко се преобръща... Остава да виси единствено въпроса – как да продължа взаимоотношенията си с този човек, с когото сме станали така близки и на когото вече държа?

Елена, това е моята приятелка /но не се казва така – просто така ще я наричам/ ми разказа своята история и тя ме покърти. Когато е била на 15 г. отива на село – да прекара ваканцията при баба си. Лятото започва обещаващо – много деца, много забавления и смях... Една вечер нейната “най-добра приятелка” кани Елена в къщата си да пренощува и да гледат заедно телевизия. Но вместо това се случва нещо ужасно – нахълтва група от 15-16 момчета и ги пребиват от бой. Изнасилват Елена и я оставят цялата в синини и кръв да лежи в безсъзнание. И най-лошото идва, когато месец след преживяната трагедия, момичето с ужас разбира, че е забременяло.

Кошмарът се повтаря отново – майка и е в истерия, пак следват побоища и аборт... и опит за самоубийство.

Цел в живота – вече никаква. Начин на живот – алкохол, цигари, дрога, безразборни срещи с мъже за пари... Девойката я няма – има вече една блудница. Надеждата я няма – има вече нещо подобно на вегетиране и тревожното очакване на всеки следващ ден с мисълта защо е още жива...

До деня, в който се намесва Бог. Странно е, когато Той ни среща. Понякога е странен и начинът, по който ни спасява. Но после винаги сме Му благодарни, защото животът ни се променя коренно. Така и моята приятелка получава своето спасение и оставя болката и разочарованието далече назад. Не, че не минава време. Не, че не боли.

И така, ето ни двете – седим една срещу друга и се гледаме като котараци. Тя се усмихва със своите печални сини очи, а аз се опитвам да измисля да кажа нещо.

Идва ми на ума за Раав. Знаете историята, нали? /Описана е в книгата на Исус Навиев 2:1-21,6:17-25/. Става въпрос за една блудница, която има дом на градската стена. Прехранва се от “вниманието” и похотта на мъжете. Самотница по всяка вероятност, защото такива като нея не са достойни да бъдат съпруги и майки. Трън в очите на хората. За нея никой не може да каже нищо добро, освен презрително да свие устни, да се ухили ехидно или просто да отмине.

Колко са много човешките съдби и как се повтарят през вековете! Същите хора със същото естество, живели преди хилядолетия, живеят и сега сред нас. Същите проблеми и болки и даже същите грехове. Но обикновено такива "отявлени грешници" от рода на Раав ние сме избрали да ги наричаме с по-модерни имена - "жрици на любовта", "playboy - girls" или там каквото друго се сетите, но в действителност обикновено ги охарактеризираме като "долни, пропаднали твари", "боклуци". Някои не биха се изразили по този груб начин, но в крайна сметка смисълът, който биха вложили в думите си ще бъде същият: Развален плод... Кисело мляко, от което вече някой друг е ял с мръсната си лъжица /никой не сяда на такава трапеза..../.

Може би и Раав си е мислела същото като моята приятелка - "аз съм безнадежден случай, за мен няма живот... никога няма да имам дом, деца, защото никой никога няма да ме пожелае... никой няма да иска да вкуси хляб, подаден му от моята ръка..." Библията не ни казва за това, как точно Раав е приела Бог в сърцето си, как се е покаяла, но тази "пропаднала" ханаанка от Ерихон скрива двамата съгледвачи на чуждото племе, което има една велика цел - да завладее земята, която Бог им е обещал.

Виждате ли - понякога Божиите цели и намерения се изпълняват посредством най-слабите и отхвърлени хора. Непочтените в очите ни същества стават почтени и чисти личности в очите на Бога, когато в сърцата им се е зародила вярата...

Тази вяра е спасила Елена. Тази вяра е спасителна и за теб - още преди да се родиш, още преди 2000 години... намерила израз в един обикновен, груб дървен кръст. И тази вяра, спасила Раав и целия й дом, е намерила израз в едно добро дело и една провесена от прозореца червена прежда... Това е всичко - подновяващата сила на благодатта и Един всеопрощаващ Бог.

Червената прежда и Червената кръв на Бога.

Червената прежда и Прошката на Бога.

Червената прежда и Надеждата от Бога.

Червената прежда и Наградата за вярата във Бога.

А награда от Бога е неизмеримо благословение - Раав става съпруга на един княз от Юдовото племе /Рут 4:21/ и нейната вяра се препоръчва от поколение на поколение /Евреи 11:31, Яков 2:25/.

А нашата награда? Тук е моментът да си зададем този въпрос. Исус Христос е същият вчера, днес и до века! Ако Той прощава така щедро - кои сме ние, за да съдим? Ако Той забравя всичко от нашето минало - кои сме ние, за да слагаме етикети и да връщаме болката и страданието отново в живота на хората, за които Той е умрял? Нямаме това право.

Нека да не губим наградата си от Бога, която Той е приготвил за плодовете от нашата вяра, като засаждаме горчиви тръни и плевели чрез клюките си и чрез осъждението си над другите. Нека просто да ги приемем и да се молим с тях и за тях, ако не ни стига сила да ги обичаме.

Всеки има минало. Всеки има тайни. Но ако съумееш да проявиш любов и приемане, можеш да станеш третият доверен човек от тесния кръг на нечие наранено сърце.